Експлоатация на просячество

Просячеството само по себе си не е престъпление в Германия, стига да не са наложени конкретни общински забрани и да няма експлоатация от страна на други лица.

„Експлоатацията на просячество“ е отделно престъпление едва от ревизията на наказателните разпоредби за трафика на хора през 2016 г.   

Експлоатация има, когато хората са принудени да просят и да предават спечеленото, а извършителите се възползват от тяхното икономическо или лично затруднение, безпомощност и незнание на обстоятелствата в Германия. Жертвите на принудително просячество често са изложени на опасни за здравето условия на работа, насилие и лишаване от храна от страна на извършителите. В много случаи настаняването на засегнатите лица е неадекватно, тъй като те често трябва да спят и да живеят в порутени сгради, палатки и обществени пространства; жертвите често намират подслон в приюти за бездомни.  

Често организирани престъпни структури умишлено използват и експлоатират просяците.

Важно е да се отбележи, че в случаите на експлоатация на просяци често съществуват семейни връзки между експлоататорите и експлоатираните. Това често води до много близък контакт, тъй като извършителите са членове на същата общност или семейство и използват това, за да упражняват натиск.   

Засегнатите са предимно много бедни хора, често възрастни хора или хора с физически и/или умствени увреждания, които, в допълнение към използването на деца, са умишлено експлоатирани, за да предизвикат съжаление у минувачите. Поради това децата често са експлоатирани заедно с родителите си в тази форма на експлоатация.  

Освен това засегнатите лица се наблюдават и контролират, докато просят, което означава, че трябва да издържат много часове дори при неблагоприятни метеорологични условия.   

За външни лица е трудно да преценят дали дадено лице проси, за да си изкарва прехраната, или е жертва на експлоатация. Признак за трафик на хора с цел просия е и когато хората се отвеждат на мястото, където просят, и след това се вземат обратно.

Предвид зависимостта им от трафикантите и невъзможността им да действат, за засегнатите лица е много трудно да се освободят. Когато се намесват трети страни, засегнатите лица често проявяват липса на сътрудничество от страх от извършителите. Оказването на помощ и подкрепа също често е предизвикателство поради възможните физически и/или психологически състояния на засегнатите лица.