Трудова експлоатация
Трафикът на хора с цел трудова експлоатация включва използване на бедственото положение, безпомощността или липсата на езикови умения на работниците, или принуждаването им да извършват работа, която ги експлоатира. Възможността на жертвите да действат е ограничена до такава степен, че те вече не са свободни да разполагат с труда си. Те не получават заплащане или получават неадекватно заплащане и трябва да работят в лоши или дори опасни условия.
Тази форма на трафик на хора е уредена в § 232 от Наказателния кодекс на Германия (трафик на хора), § 232b от Наказателния кодекс на Германия (принудителен труд), § 233 StGB (експлоатация на труд) и § 233a StGB (експлоатация на труд чрез лишаване от свобода). Границите между различните форми често са размити.
В общи линии, трафикът на хора с цел трудова експлоатация може да бъде разделен на три вида дейности:
- Набиране (трафик на хора)
- Започване на експлоататорска дейност (принудителен труд)
- Експлоатация (експлоатация на труд чрез ниско заплащане, опасни условия на труд, задържане на заплати)
Набирането, транспортирането и експлоатацията на жертвите са сходни с тези при трафика на хора с цел сексуална експлоатация, като и двете форми на експлоатация могат да се проявяват едновременно или последователно. Трафикантите на хора се възползват от материалните затруднения и психологическата или социалната уязвимост на жертвите си. Жертвите биват убеждавани да поемат риска да работят в чужбина с фалшиви обещания за добре платена работа. Трафикантите на хора могат да се представят като успешни предприемачи или влиятелни посредници. Те често представят трудови договори с фиктивни компании. Договорите често съдържат невярна информация, например че жертвите имат здравна застраховка или че работното време е много по-кратко, отколкото е в действителност.
Дълговата робство не е необичайна практика. В такива случаи от жертвите не се изисква да платят предварително за настаняване, транспорт, храна и/или настаняване, а едва след като са получили първата си заплата. Когато дойде време да получат заплатите си, предполагаемите им дългове са се увеличили до такава степен, че не могат да бъдат изплатени. Често засегнатите лица биват измамени и не получават заплатите си, или получават само частични плащания. Високи наеми се начисляват за настаняване в мизерни, често нездравословни помещения, както и за храна, предоставяна от работодателите. В течение на месеци дълговете нарастват бързо, са неясни и неконтролируеми за засегнатите лица и често достигат непосилно високи суми.
Експлоатацията на труда може да засегне всички полове. Докато мъжете са заети предимно в селското стопанство, фабриките, кланиците, транспортния сектор или на строителните обекти, жените често са заети в селското стопанство, туризма (хотели и къщи за гости), почистващи фирми, в домашни грижи за възрастни хора с 24-часова грижа, в сектора на обществено хранене (ресторанти и заведения за бързо хранене) и в семейни домакинства (често в домакинствата на дипломати).
Работните условия са тежки – прекалено дълги работни часове, често физически тежка работа, липса на здравна защита, недостатъчни периоди за почивка и паузи, малко и често контролирано свободно време, значително по-ниски заплати от пазарните или изобщо липса на възнаграждение са типични характеристики на експлоатацията. В много случаи няма немска здравна застраховка или застраховка за трудови злополуки, а работодателите не плащат социалноосигурителни вноски.
В допълнение към физическото изтощение, очевидната безнадеждност, чувството на безпомощност и разочарованието от невъзможността да се издържа семейството в родината си оказват своето влияние. Засегнатите преживяват ситуацията като травматична. За засегнатите е почти невъзможно да излязат от веригата на експлоатацията. От една страна, ниското ниво на образование и липсата на езикови умения водят до комуникационни бариери. От друга страна, заплахите от трафикантите на хора и техните мрежи, в съчетание с други манипулативни средства, могат да създадат сложни отношения на зависимост.